Дневникът на една харкивчанка - втора част
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив*, PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника й на български.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя в своя „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.
(Бел. ред. - това свое писмо Анна написа на съветски, по тази причина е непокътнато съветското изписване на Харков)
26 февруари
До моя братовчед Алексей. В Новосибирск.
Привет, Льоша! Това съм аз, твоята дребна занимателна братовчедка от Харков. Спомняш ли си как вие с майка ти ни идвахте на посетители и по какъв начин ние с теб се разхождахме в парка „ Алексей Горки “? Възрастните не ни разрешиха да хапнем по още един захарен памук и ние с теб се криехме в люляковите шубраци край Виенското колело, похапвайки от скрито купената пръчка захарен памук – една за двамата ни.
Аз помня. И лепкавите ни ръце от този памук, и главозамайващия аромат на цъфтящия люляк.
Днес в Харков мирише на изгоряло. А парка „ Горки “ е безусловно празен, в този момент децата живеят в бомбоубежищата.
Льоша, ние с теб не сме говорили от 2014-та. Откакто аз станах „ хунта “. Откакто ти си повярвал в „ разпънатото “ в Славянск момче като в аксиома. Опитвах се да ти обясня, че това е просто невероятно.
Че в случай че сходно нещо би се случило в която и да е европейска страна (на цялостен с хората площад да разпънат едно дете! Само намерения!), би имало фотоси и видео, от целия свят биха пристигнали телевизионни екипи и всички омбудсмани по света биха създали своите изказвания.
Но кореспондентката на съветския ТВ-канал просто е взела изявление от „ свидетелката “ на „ разпъването “, поклатила е глава и тръгнала да снима следващия сюжет – огромна работа, в Украйна „ са разпънали “ още едно тригодишно дете.
Льоша, чуваш ли какво ти споделям? Човекът с най-малко мъничко критично мислене не може да „ преглътне “ нещо сходно, разбираш ли? Той няма даже да гледа канала с сходно гнусно лайно! А ти гледаш. Вие гледате. Вече осем години.
Знаеш ли, през тези години моята щерка, твоята племенница, завърши рускоезичната гимназия в Харков и украинскоезичния университет в Лвов. Половината от лекциите в университета й бяха на британския език. Понякога влизам в нейната стая, смъквам й слушалките и запитвам: „ На какъв език е кино лентата, който гледаш? “ А тя объркано мига отсреща. Забавно е.
Руският, украински, британски – на тях им е все едно. Езиците за тях, 20-годишните украинци, са комфортен метод за връзка, а не предмет на политическите спекули. Нали е готино?
Само преди два дни щерка ми се готвеше да отпътува за Киев, за някакви доста търсени и рекламирани пиар-курсове. А сега седи в мазето. Всеки половин час си пращаме една на друга известия: „ Как си? “ и непременното: „ Обичам те “. Ти също обичаш дъщеря си, Льоша, нали?
Не слизам в това мазе, тъй като ние имаме огромно куче, доберман. Той е добричък, само че с него в мазето не бива – там им деца, дребни кученца и котки. Не желая да ги тревожа, там и без моя доберман има прекомерно доста боязън.
В понеделник си купих си купчина книги по сценаристика – цели 14 броя, оцени! Цяло богатство. Сега те лежат на бюрото ми. Засега не мога да чета – единствено ги замирисвам. Ти обичаш ли миризмата на книгите, Льоша? Аз я боготворя!
Знаеш, че аз от дълго време бленувам да напиша сюжет, и ето, най-после се престраших. Измислих историята за юношески сериал, сюжетът е за фейковия виртуален живот в обществените мрежи. Днес трябваше да има „ питчинг “ (така в киноиндустрията се назовава презентация на новия филм).
Но вместо това в този момент лепя със скоч стъклата на прозорците – на кръст. Постоянно излъчват известия за бомбардировки. Трябва да ти призная, Льоша, доста ме е боязън. Много. Навън се чуват гърмежите. Много от моите другари са минали в състояние на студена ненавист и справедлива жажда за възмездие. А аз се вкамених от страх и ме е позор.
Та нали ти ме познаваш, аз и хлебарка не мога да убия, нали тя „ също е живо създание “. Вие с Ленка постоянно ми се подигравахте за това.
Льоша, през вчерашния ден аз, глупачката, потеглих с кучето на разходка в гората – може би да глътна малко чист въздух, не знам.
Боровата гора е моето „ място на мощ “. Започна обстрелът, паднах в снега, пробвайки се да прикрия с тялото си кучето, а то все се измъкваше – мислеше, че играем.
Дано мама никога не научи за тази преживелица. Тези три минути в снега мислех за дъщеря си, за родителите и за това, че няма да съумея да ти напиша това писмо.
Оцеляхме. И желая да ти кажа, Льоша: сигурна съм, че доста скоро ти, вие, всичките ще прогледнете.
Вашият оглупял президент ще го очистят неговите „ близки “, това е очевадно. Първо, тъй като дворцовите преврати са в кръвта ви като единствен сигурен метод за промяна на историческия развой. И второ, тъй като някой от вашите олигарси, изгубил имането си от глобите, просто ще премине от страха да се озове в пандиза на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) към желанието да отмъсти за своите пари.
И тогава на вашите ТВ-екрани ще дойдат съответни хора. Не знам, кои, може би Андрей Макаревич или Лия Ахеджакова (Б. прочие - актриса, подкрепяла Украйна още от 2014 година и до ден днешен). И най-сетне, тв приемникът ще каже истината “.
Тогава, коства ми се, ти ще се разплачеш, Льоша. От ужас от това какво сте създали. Но ще е късно. Руският байрак към този момент е позорната дамга, светът към този момент ненавижда всичките ви.
Е, би трябвало да бързам. Пак има известия за идващи бомбардировки. Взривовете са напълно близо до нашия блок. Поне да стигна до асансьора, пишат, че там е по-безопасно. Само че доберманът се противи, не желае да върви.
Льоша, в случай че ракетата улучи моят прозорец, желая да знаеш това – ти ме умъртви. Ти умъртви своята дребна братовчедка от Харков, с която се криеше в люляковите шубраци и хапваше захарен памук. От една пръчка за двамата ни.
Още по темата
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя в своя „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.
(Бел. ред. - това свое писмо Анна написа на съветски, по тази причина е непокътнато съветското изписване на Харков)
26 февруари
До моя братовчед Алексей. В Новосибирск.
Привет, Льоша! Това съм аз, твоята дребна занимателна братовчедка от Харков. Спомняш ли си как вие с майка ти ни идвахте на посетители и по какъв начин ние с теб се разхождахме в парка „ Алексей Горки “? Възрастните не ни разрешиха да хапнем по още един захарен памук и ние с теб се криехме в люляковите шубраци край Виенското колело, похапвайки от скрито купената пръчка захарен памук – една за двамата ни.
Аз помня. И лепкавите ни ръце от този памук, и главозамайващия аромат на цъфтящия люляк.
Днес в Харков мирише на изгоряло. А парка „ Горки “ е безусловно празен, в този момент децата живеят в бомбоубежищата.
Льоша, ние с теб не сме говорили от 2014-та. Откакто аз станах „ хунта “. Откакто ти си повярвал в „ разпънатото “ в Славянск момче като в аксиома. Опитвах се да ти обясня, че това е просто невероятно.
Че в случай че сходно нещо би се случило в която и да е европейска страна (на цялостен с хората площад да разпънат едно дете! Само намерения!), би имало фотоси и видео, от целия свят биха пристигнали телевизионни екипи и всички омбудсмани по света биха създали своите изказвания.
Но кореспондентката на съветския ТВ-канал просто е взела изявление от „ свидетелката “ на „ разпъването “, поклатила е глава и тръгнала да снима следващия сюжет – огромна работа, в Украйна „ са разпънали “ още едно тригодишно дете.
Льоша, чуваш ли какво ти споделям? Човекът с най-малко мъничко критично мислене не може да „ преглътне “ нещо сходно, разбираш ли? Той няма даже да гледа канала с сходно гнусно лайно! А ти гледаш. Вие гледате. Вече осем години.
Знаеш ли, през тези години моята щерка, твоята племенница, завърши рускоезичната гимназия в Харков и украинскоезичния университет в Лвов. Половината от лекциите в университета й бяха на британския език. Понякога влизам в нейната стая, смъквам й слушалките и запитвам: „ На какъв език е кино лентата, който гледаш? “ А тя объркано мига отсреща. Забавно е.
Руският, украински, британски – на тях им е все едно. Езиците за тях, 20-годишните украинци, са комфортен метод за връзка, а не предмет на политическите спекули. Нали е готино?
Само преди два дни щерка ми се готвеше да отпътува за Киев, за някакви доста търсени и рекламирани пиар-курсове. А сега седи в мазето. Всеки половин час си пращаме една на друга известия: „ Как си? “ и непременното: „ Обичам те “. Ти също обичаш дъщеря си, Льоша, нали?
Не слизам в това мазе, тъй като ние имаме огромно куче, доберман. Той е добричък, само че с него в мазето не бива – там им деца, дребни кученца и котки. Не желая да ги тревожа, там и без моя доберман има прекомерно доста боязън.
В понеделник си купих си купчина книги по сценаристика – цели 14 броя, оцени! Цяло богатство. Сега те лежат на бюрото ми. Засега не мога да чета – единствено ги замирисвам. Ти обичаш ли миризмата на книгите, Льоша? Аз я боготворя!
Знаеш, че аз от дълго време бленувам да напиша сюжет, и ето, най-после се престраших. Измислих историята за юношески сериал, сюжетът е за фейковия виртуален живот в обществените мрежи. Днес трябваше да има „ питчинг “ (така в киноиндустрията се назовава презентация на новия филм).
Но вместо това в този момент лепя със скоч стъклата на прозорците – на кръст. Постоянно излъчват известия за бомбардировки. Трябва да ти призная, Льоша, доста ме е боязън. Много. Навън се чуват гърмежите. Много от моите другари са минали в състояние на студена ненавист и справедлива жажда за възмездие. А аз се вкамених от страх и ме е позор.
Та нали ти ме познаваш, аз и хлебарка не мога да убия, нали тя „ също е живо създание “. Вие с Ленка постоянно ми се подигравахте за това.
Льоша, през вчерашния ден аз, глупачката, потеглих с кучето на разходка в гората – може би да глътна малко чист въздух, не знам.
Боровата гора е моето „ място на мощ “. Започна обстрелът, паднах в снега, пробвайки се да прикрия с тялото си кучето, а то все се измъкваше – мислеше, че играем.
Дано мама никога не научи за тази преживелица. Тези три минути в снега мислех за дъщеря си, за родителите и за това, че няма да съумея да ти напиша това писмо.
Оцеляхме. И желая да ти кажа, Льоша: сигурна съм, че доста скоро ти, вие, всичките ще прогледнете.
Вашият оглупял президент ще го очистят неговите „ близки “, това е очевадно. Първо, тъй като дворцовите преврати са в кръвта ви като единствен сигурен метод за промяна на историческия развой. И второ, тъй като някой от вашите олигарси, изгубил имането си от глобите, просто ще премине от страха да се озове в пандиза на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) към желанието да отмъсти за своите пари.
И тогава на вашите ТВ-екрани ще дойдат съответни хора. Не знам, кои, може би Андрей Макаревич или Лия Ахеджакова (Б. прочие - актриса, подкрепяла Украйна още от 2014 година и до ден днешен). И най-сетне, тв приемникът ще каже истината “.
Тогава, коства ми се, ти ще се разплачеш, Льоша. От ужас от това какво сте създали. Но ще е късно. Руският байрак към този момент е позорната дамга, светът към този момент ненавижда всичките ви.
Е, би трябвало да бързам. Пак има известия за идващи бомбардировки. Взривовете са напълно близо до нашия блок. Поне да стигна до асансьора, пишат, че там е по-безопасно. Само че доберманът се противи, не желае да върви.
Льоша, в случай че ракетата улучи моят прозорец, желая да знаеш това – ти ме умъртви. Ти умъртви своята дребна братовчедка от Харков, с която се криеше в люляковите шубраци и хапваше захарен памук. От една пръчка за двамата ни.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ